Стоят на масата младеж изискан със девойка млада,

а помежду - бутилка някаква стои,

посредник е при разговора

и медиум към техните мечти.

А разговорът сериозно задълбава,

от стенния часвник носи се: тик-так, тик-так,

бутилката резонно намалява;

илюзии разхвърля им като картоиграч

и двамата над даденото се замислят,

надцаква времето пробутаните им мечти,

бутилката резонно намалява,

вглъбен в играта, пепелникът пушейки стои.

Ала минутите по малко се изнизват,

нощта натиска дръжката за тръгване и тя.

Денят и утрото - пак гласовете им се чуат,

а за финал - юмрук на двамата стоварва им съня.

Бутилката като победител се оглежда,

но победила ги - премахнала е тоз пиедестал;

нали е дама, има нужда нежно да я хванат...

Но кой? Затрупан с фасове и пепелникът е заспал.