БАЛАДА ЗА ЕСЕННАТА ЖЕНА
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки.
Ала на женската природа за тайнствата понякога сме слепи.
Но и отчасти посветен във тях дори, запазвам пълното си право,
преди да пийна святата вода от чашките на късните лалета,
да ù припиша птичата бъбривост, набожността на мравките.
И думите, които тя на друг, във нея влюбен мъж, ще каже на ухото,
ще доизмисля. Да ме боцкат ядно - тъй както сламка във сандала.
Камшика да си бия, усетя ли, че с мене е във пъти по-самотна, ...