Балада за есенната жена
БАЛАДА ЗА ЕСЕННАТА ЖЕНА
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки.
Ала на женската природа за тайнствата понякога сме слепи.
Но и отчасти посветен във тях дори, запазвам пълното си право,
преди да пийна святата вода от чашките на късните лалета,
да ù припиша птичата бъбривост, набожността на мравките.
И думите, които тя на друг, във нея влюбен мъж, ще каже на ухото,
ще доизмисля. Да ме боцкат ядно - тъй както сламка във сандала.
Камшика да си бия, усетя ли, че с мене е във пъти по-самотна,
щом в тази есенна държава, остане ли сама, се чувства - цяла.
Но хорските, неласкави, прогнози, за брака ми, звучат неоправдани:
че нямало (подобно снежни преспи през април) да оцелее дълго.
Рецептата за щастие ли? Да споделим по равно октомврийското имане:
листата по дърветата - карминени фенери, гердани от ръждиви жълъди.
На пейката, опрели рамена, ще изсуша със дъх възчерната ù грива.
Ще ме погледне тя, а аз ще се облещя - ей с тези две очи - като шишарки.
Над нас два облака ще се целуват, додето с грак, съвсем немилостиво,
не ги осъди гарван рошав пред светлото чистилище на парка...
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Все едно си я писал за мен< ИВ... много красиво...докосна ме...благодаря ти!
-
"Ще ме погледне тя, а аз ще се облещя - ей с тези две очи - като шишарки." Ръкопляскам на рекорда! 24 срички в един ред - това си е висш пилотаж. Още повече, когато той не е самоцелен, а е част от идейната тъкан на творбата.
-
!!!
-
!!!
-
"щом в тази есенна държава, остане ли сама, се чувства - цяла."
"Рецептата за щастие"?!Не знам дали я има.
Май, всеки си я пишел сам.(Щом го застигне зимата)
Дали помага или не? Успешно ли забравя се...
Щом грешни мисли вземат в плен най-ценното и важното...
Благодаря за удоволствието,Бароне! -
!!
-
Поздравления за Творбата!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
