Тежи във въздуха лудостта
като лист, като вид,
в който не съм се познала,
като грапавото на мечта
и забравените мисли,
нахлуват в главата
в 3:30 сутринта.
Няма нужда да уточнявам,
ти знаеш всичко.
Аз съм истинска,
толкова истинска,
че чак се разпадам...
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados