5 feb 2013, 10:50  

Баланс

  Poesía » Otra
1.1K 0 15
Дъждът притича с пълнички ведра
вода и виж: земята се размекна,

дори със пръсти тънички изпра
килима на планинската пътека.

И оцелели, буболечки две
устроиха си ненадейно пикник
със няколко сушени плодове.
И в техните души дръвче поникна.

Печурки с потен гръб и  рамена
се радваха, че са открили суша,
а за обяд безделник непознат
ги скъса и в торбето си ги смуши.

Отекна изстрел, схлупи небосвод.
Но нищо из безкрая се не губи:
въззе привечер птица нов живот
в сърцето на ръждивите коруби...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Видял си толкпова невидими неща!
    Благодаря ти, че ми ги показа, ИВ.
    А изказът е невероятно свеж и образен.
    Този стих е още една убедителна изява на талата ти, Поете!
  • Печурки с потен гръб и рамена
    се радваха, че са открили суша,

    Направо ми пълниш душата с тия образи
  • Нищо се не губи, само се променя!
  • Един добър пример как от простички неща може да се създаде вълшебна приказка. Поздравления!
  • Благодаря ви:

    Жулли (Юлия Димитрова
    galina999 (Галина Иванова
    rimpo (Наско Енев - РИМПО
    oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов
    goredoly (Миглена Цветкова
    silvina84 (Силвия Йорданова
    liliv (Лилия Велчева
    stenli499 (Станислава
    Geia (Мария Венциславова
    Izumrudkata (Катя )
    laramaylin (Нина Чилиянска)
    djudjii (Жанет Велкова

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...