5 февр. 2013 г., 10:50  

Баланс

1.1K 0 15
Дъждът притича с пълнички ведра
вода и виж: земята се размекна,

дори със пръсти тънички изпра
килима на планинската пътека.

И оцелели, буболечки две
устроиха си ненадейно пикник
със няколко сушени плодове.
И в техните души дръвче поникна.

Печурки с потен гръб и  рамена
се радваха, че са открили суша,
а за обяд безделник непознат
ги скъса и в торбето си ги смуши.

Отекна изстрел, схлупи небосвод.
Но нищо из безкрая се не губи:
въззе привечер птица нов живот
в сърцето на ръждивите коруби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Видял си толкпова невидими неща!
    Благодаря ти, че ми ги показа, ИВ.
    А изказът е невероятно свеж и образен.
    Този стих е още една убедителна изява на талата ти, Поете!
  • Печурки с потен гръб и рамена
    се радваха, че са открили суша,

    Направо ми пълниш душата с тия образи
  • Нищо се не губи, само се променя!
  • Един добър пример как от простички неща може да се създаде вълшебна приказка. Поздравления!
  • Благодаря ви:

    Жулли (Юлия Димитрова
    galina999 (Галина Иванова
    rimpo (Наско Енев - РИМПО
    oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов
    goredoly (Миглена Цветкова
    silvina84 (Силвия Йорданова
    liliv (Лилия Велчева
    stenli499 (Станислава
    Geia (Мария Венциславова
    Izumrudkata (Катя )
    laramaylin (Нина Чилиянска)
    djudjii (Жанет Велкова

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...