22 nov 2017, 1:18

Балончета

  Poesía
530 4 5

 

Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,

полъх от нищо, свят в светове...

Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,

стигаш ме – стигам тъмни мечти...

светиш – намирам пак брегове,

малка удавница в твойта мечта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен е стила и съжденията...Харесах!
  • Много е хубаво!
  • Това ти е много силно, Йо! Отбелязвам си го.
  • Напълно споделям думите на Младен. Поздравления, Йоана!
  • Пишеш невероятно. С няколко щриха ловиш картината на любовта. Като някой даоски художник си. Занимавал съм се много с даоска живопис. Тя ми носи същото усещане.
    С това направо ми разби черепа:

    "Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
    стигаш ме – стигам тъмни мечти..."

    Убеден съм, че Яворов тук би аплодирал редом с мен, изправен на крака!!!

    А тук ще помоля Яворов да напусне, за да се насладя единствен на суперфинала:

    "светиш – намирам пак брегове,
    малка удавница в твойта мечта..."

    Явление си в поезията!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...