Весан (Ангел Веселинов)
529 763
28 jul 2006, 15:24

Банална история 

  Poesía
662 0 16
История, досадно тривиална
сега ще се опитам да разкажа.
Един улегнал мъж, съвсем банален,
дотолкова, че малко скучен даже,
стеснителен, с коремче и плешив,
със средно култивиран интелект,
е вярно, за да бъда справедлив
ще кажа, че въпросния субект
бе надарен с чувствителна душа,
коректен, толерантен, отзивчив,
и общо взето - с риск и да сгреша,
си мисля – и по своему, красив...
Та този мъж веднъж се логна в нета,
в кой сайт, къде и как, е без значение,
и взе, че там усилно се разшета
във търсене на нови развлечения.
Но не мислете, че с нахална стръв
преследваше любовни авантюри.
О, не, напротив, той не бе такъв!
Надяваше се мъничко култура
тук да намери. Нетрадиционна,
оригинална, непредубедена,
изчистена от догми казионни,
наивна, да, ала освободена
от скучния шаблон на рутината
и кухия кънтеж на авангарда...
И...точно тук намесва се Жената!
“Шерше ла фам” би казал Авогардо.
Откри я той ли, тя ли го откри –
за разказа подробност незначима.
Когато топлината догори
си мисля, че не е необходимо
да питаме кой пръв е дал искрата.
По-важно е, че срещнаха се в нета
две личности, напълно непознати.
И той реши; излезе ми късмета!
И с цялата наивност на хлапак,
макар и вече одъртял, се влюби.
К`во да го правиш, като е глупак
и по жена акъла си загуби!
А бе и женен и товар беди
се струпаха на “голото му теме”,
а тя дори не го възнагради
поне с една целувка. Мина време,
премина и боля, и преболя.
Сега е сам, забравен, нежелан.
В очите му дъждът се изваля
и може би очаква своя блян.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ама... много ме изкефи, да знаеш!!!
    Сърдечно те поздравявам, Ангеле!
    И се радвам, че те познавам!
  • Права си, Анета, сам си е виновен
  • О, ама това ми е познато
    Тъй често случва се така
    Мъжът е сам,навън е лято
    Знай,вина няма оназ жена

    Изпитанията на живота са това
    Поздрав и усмивка,щастие у дома
  • Благодаря на всички, и за отзивите и за пожеланията!
    Гери, комплимента е направо зашеметяващ, но моля те, посмали малко. Сравнението с може би, най-великия от великите е не просто пресилено, то е...недопустимо! Желая ти всичко най-прекрасно!
    Поздрави на всички!
  • Ако това би ти прозвучало като комплимент,ти си българският Пушкин.Супер е!
  • Великолепно написан стих !
    Поздрави Весан!
    А на лирическия дано другият път му излезе късмета
    Бъди щастлив
  • Колко лек за четене стих. Явно е с автобиографичен оттенък
    И като смисъл ми хареса, и като външна форма. Поздравявам те, Ангел. И дано ... да няма лирическия ти герой повече невъзнаграждения...Наистина, много ми хареса.
  • Поздравления , Весане! Прекрасно откровение! Наистина много фино чувство за хумор и много стил! Браво!
  • Стилно с фино чувство за хумор!
  • Хубаво е!
  • "Сега е сам, забравен, нежелан.
    В очите му дъждът се изваля
    и може би очаква своя блян.'"
    Той е търсил авантюра и тя така завършва!
    Поздравления!
  • Много е хубаво - приеми поздрав и от мен!
  • Харесжа ми много!Браво!
  • Хей, мили, благодаря ви, но защо решихте, че автор и лирически субект са едно Недейте, моля Ви, ще ми докарате беля!
  • често срещано, ха! и майсторски описано! поздравления!
  • "В очите му дъждът се изваля
    и може би очаква своя блян."

    Щом болката е преболяла,
    дъждът пороен - спрял,
    и раната сърдечна - заздравяла,
    то значи, ти си оцелял!

    Много трогателно откровение... Поздрав!
Propuestas
: ??:??