8 oct 2013, 22:03

Банално (или анатомия на една раздяла)

  Poesía
1K 0 20

                                                                                          На една приятелка

 

                                   Пепел след огън  – угаснала страст,

                                   колко банално      – стени между нас!

                                   Камък до камък   – стих неразбран,

                                   или' откровено      – розов роман...

                                   Сухи въпроси       – мокри сълзи,

                                   в ъгъла паяк         – болка пълзи... 

                                   Нещо умира          – скъсана връв,

                                   дупка в сърцето   – сподавена кръв!

                                   Нещо погребах     – няма цветя,

                                   време е вече          – да полетя!

                                   Колко банално      – и утре е ден,

                                   бягам далече         –далече от мен!

 

                                                                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....