8 окт. 2013 г., 22:03

Банално (или анатомия на една раздяла)

1K 0 20

                                                                                          На една приятелка

 

                                   Пепел след огън  – угаснала страст,

                                   колко банално      – стени между нас!

                                   Камък до камък   – стих неразбран,

                                   или' откровено      – розов роман...

                                   Сухи въпроси       – мокри сълзи,

                                   в ъгъла паяк         – болка пълзи... 

                                   Нещо умира          – скъсана връв,

                                   дупка в сърцето   – сподавена кръв!

                                   Нещо погребах     – няма цветя,

                                   време е вече          – да полетя!

                                   Колко банално      – и утре е ден,

                                   бягам далече         –далече от мен!

 

                                                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...