8 окт. 2013 г., 22:03

Банално (или анатомия на една раздяла) 

  Поэзия
824 0 20

                                                                                          На една приятелка

 

                                   Пепел след огън  – угаснала страст,

                                   колко банално      – стени между нас!

                                   Камък до камък   – стих неразбран,

                                   или' откровено      – розов роман...

                                   Сухи въпроси       – мокри сълзи,

                                   в ъгъла паяк         – болка пълзи... 

                                   Нещо умира          – скъсана връв,

                                   дупка в сърцето   – сподавена кръв!

                                   Нещо погребах     – няма цветя,

                                   време е вече          – да полетя!

                                   Колко банално      – и утре е ден,

                                   бягам далече         –далече от мен!

 

                                                                                          

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е, Ради!
  • Уникално!
    Поздравления!
  • Хареса ми постройката.
  • Аплодисменти! Оригинално построено. Зад уж банални думи, прозира финал на чувства. Предадено дори документално и леко дистанцирано.
    Много ми хареса!
  • Уникално! :
  • Хареса ми, поздрав!
  • Браво, Рада, много е хубаво!
  • Много силен стих.
  • Различно е не само заради дрехите си, а заради себе си.
    Поздрави!
  • И си успяла да разчупиш тези канони. И идея, постройка на стиха и въздействие! Браво Ради!
  • Благодаря ви, приятели!Това беше един опит да разчупя някакви канони,пък то се получи нещо...Освен това исках да се убедя, че зад баналните думи може да се скрие нещо повече!
  • Силно съм впечатлен!!! Поздрави, Рада!
  • Уникално!!!
    Раде, изумяваш ме с всеки следващ стих
    Перфектно е и като чувство, и като постройка, голямо браво!
  • Наистина е като дисекция с тия тирета по средата.
    Не е лесно да избягаш далече от себе си. В стиховете може. Струва си.
    Ще има полза за нас читателите.
  • Интересна постройка! Харесах!
  • Много интересно стихо отвсякъде погледнато, като постройка!Това действително е един разрез на раздялата!Поздравление за хрумването!
    Харесах,Рада!Моите поздравления!Бъди!
  • Поздрави Рада! Много ми хареса начина по който си го изложила! Браво!
  • Няма комбинации в стихотворението. Заглавието говори красноречиво. Анатомия означава - разсичам = разрез = дисекция. Самото стихо прилича на отрез от изследвана част, поставяна между двете стъкълца под микроскопа. Изследване,което е направено в хронологичен ред.Разбирай-епикриза-история на заболяването, наречено раздяла.
    Рада, нарочно ли повтаряш думата "банално"? Повторението не я прави да звучи по-убедително. Една раздяла е банална само, когато е по страниците на медиите или в хорската мълва. За преживяващия я, тя е мъчителен и дълъг период. Много лична и обсебваща.
    Знам, че знаеш... Не ми харесва /Раздялата/. Стихотворението?-ДА!
  • Ради, магьосница си!Много ми хареса!кратко и ясно!
  • Като шахматна дъска е!Четох с ход на пешка,на царица, на кон...
    всякак е интересно и различно,и смислено!Поетичен Рубик-куб!
    Майстор си,браво!!!
Предложения
: ??:??