27 abr 2011, 9:47

Бар код: Барби

  Poesía » Civil
785 1 2



Кукла Барби, в парка нехайно захвърлена,

до една пейка клечи разчекната,

с лице изкуствено, прегримирано,

с тяло, застинало в поза една, преиграна.

 

От някоя детска мечта вероятно изпаднала,

но с израз вече на жена, упаднала.

Полугола, четвърт от грима скрита,

другата четвърт от мъртвите листа покрита.

 

С поглед стъклен, с поглед счупен,

очите си отворени държи, безскрупулно.

Стъпки прашни забързано я отминават,

но тя  безпощадно невидима за тях остава.

 

А аз... в кафенето, на парка отсреща,

с две шепи стискам сутрешното си кафе изстиващо...

Очите ми натежали и все по-парещи не спират да виждат

как дори на земята, в парка, до пейката, тя изглежда излишна.

 

А тази кукла Барби е само 13 годишна!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атина Платинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...