27 abr 2011, 9:47

Бар код: Барби

  Poesía » Civil
792 1 2



Кукла Барби, в парка нехайно захвърлена,

до една пейка клечи разчекната,

с лице изкуствено, прегримирано,

с тяло, застинало в поза една, преиграна.

 

От някоя детска мечта вероятно изпаднала,

но с израз вече на жена, упаднала.

Полугола, четвърт от грима скрита,

другата четвърт от мъртвите листа покрита.

 

С поглед стъклен, с поглед счупен,

очите си отворени държи, безскрупулно.

Стъпки прашни забързано я отминават,

но тя  безпощадно невидима за тях остава.

 

А аз... в кафенето, на парка отсреща,

с две шепи стискам сутрешното си кафе изстиващо...

Очите ми натежали и все по-парещи не спират да виждат

как дори на земята, в парка, до пейката, тя изглежда излишна.

 

А тази кукла Барби е само 13 годишна!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атина Платинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...