27 abr 2011, 9:47

Бар код: Барби

  Poesía » Civil
794 1 2



Кукла Барби, в парка нехайно захвърлена,

до една пейка клечи разчекната,

с лице изкуствено, прегримирано,

с тяло, застинало в поза една, преиграна.

 

От някоя детска мечта вероятно изпаднала,

но с израз вече на жена, упаднала.

Полугола, четвърт от грима скрита,

другата четвърт от мъртвите листа покрита.

 

С поглед стъклен, с поглед счупен,

очите си отворени държи, безскрупулно.

Стъпки прашни забързано я отминават,

но тя  безпощадно невидима за тях остава.

 

А аз... в кафенето, на парка отсреща,

с две шепи стискам сутрешното си кафе изстиващо...

Очите ми натежали и все по-парещи не спират да виждат

как дори на земята, в парка, до пейката, тя изглежда излишна.

 

А тази кукла Барби е само 13 годишна!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атина Платинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...