A-Platinova (Атина Платинова)
71 299
27 abr 2011, 9:47

Бар код: Барби 

  Poesía » Civil
561 1 2



Кукла Барби, в парка нехайно захвърлена,

до една пейка клечи разчекната,

с лице изкуствено, прегримирано,

с тяло, застинало в поза една, преиграна.

 

От някоя детска мечта вероятно изпаднала,

но с израз вече на жена, упаднала.

Полугола, четвърт от грима скрита,

другата четвърт от мъртвите листа покрита.

 

С поглед стъклен, с поглед счупен,

очите си отворени държи, безскрупулно.

Стъпки прашни забързано я отминават,

но тя  безпощадно невидима за тях остава.

 

А аз... в кафенето, на парка отсреща,

с две шепи стискам сутрешното си кафе изстиващо...

Очите ми натежали и все по-парещи не спират да виждат

как дори на земята, в парка, до пейката, тя изглежда излишна.

 

А тази кукла Барби е само 13 годишна!

 

 

 

 

© Атина Платинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??