17 ene 2010, 15:27

Бащината къща 

  Poesía » Otra
896 0 7

Дали не беше грешка да се върна?

Не съм ли натежала от умора?

Защо ли трябваше въобще да зърна

бащината къща. Там. И двора.


Дали не беше грешка аз да вляза

в детската си стая, дето вечер лягах.

Дет'  научих се сама да лазя.

След това проходих. И продумах. И избягах...


Дали не беше грешка да пристъпя

в кухнята. Тук майка ми живота изживя.

На котлона - мляко, в тенджерата - супа.

Майка ми - с черпак в ръка.


Дали не беше грешка на двора да се спирам,

да си спомням игрите и коленете издрани?

И птичките гонех. Цветята обирах.

Сега детето не тича. То е голямо.


Дали не беше грешка да напускам

къщата, де всичко ми е дала?

Глупачка съм - забравих майка си.

И татко си. И скъсаните блузки.

И рая, в който съм живяла.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
    Еех...
  • Хареса ми много!
  • Дали не беше грешка аз да вляза
    в детската си стая, дето вечер лягах.
    Дет' научих се сама да лазя.
    След това проходих. И продумах. И избягах...

  • хубаво е като вс. други имаш много чиста душа само натежала от умора като че ли този израз съм го чела някъде
  • Страхотно стихче си написала, Теди!
    Поздравления и от мен!
  • чудесно е поздрави! аз също тъгувам за родния дом, погледни, ако имаш възможност и моето стихотворение "Бялата Къща".
  • Не си ги забравила, ето какъв чудесен стих си им посветила!!!!!
Propuestas
: ??:??