Бащината къща
Дали не беше грешка да се върна?
Не съм ли натежала от умора?
Защо ли трябваше въобще да зърна
бащината къща. Там. И двора.
Дали не беше грешка аз да вляза
в детската си стая, дето вечер лягах.
Дет' научих се сама да лазя.
След това проходих. И продумах. И избягах...
Дали не беше грешка да пристъпя
в кухнята. Тук майка ми живота изживя.
На котлона - мляко, в тенджерата - супа.
Майка ми - с черпак в ръка.
Дали не беше грешка на двора да се спирам,
да си спомням игрите и коленете издрани?
И птичките гонех. Цветята обирах.
Сега детето не тича. То е голямо.
Дали не беше грешка да напускам
къщата, де всичко ми е дала?
Глупачка съм - забравих майка си.
И татко си. И скъсаните блузки.
И рая, в който съм живяла.
© Теди All rights reserved.
