25 may 2010, 22:43

* * *

  Poesía
747 0 1

Тя имаше шапка червена

и малко, наивно  носле.

Бе тръгнала с питка и бренди

при своето болно бабе.

 

Забрави за думите майчини,

навлезе в дълбока гора,

цветя си береше, мечтаеше...

Докато не срещна вълка.

 

... Изяде я... Заедно с шапката.

От брендито бавно отпи.

Но после си спомни насладата

от нейните тъмни очи.

 

И тръгна си, скри се нанякъде.

Със друг алкохол продължи.

Днес още си спомня насладата

от нейните тъмни очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В тази приказка си има и ловец, който срещайки преди това момичето и подава цветето си и си заминава, защото знае, че момичетата не харесват ловците.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...