25 may 2010, 22:43

* * *

  Poesía
749 0 1

Тя имаше шапка червена

и малко, наивно  носле.

Бе тръгнала с питка и бренди

при своето болно бабе.

 

Забрави за думите майчини,

навлезе в дълбока гора,

цветя си береше, мечтаеше...

Докато не срещна вълка.

 

... Изяде я... Заедно с шапката.

От брендито бавно отпи.

Но после си спомни насладата

от нейните тъмни очи.

 

И тръгна си, скри се нанякъде.

Със друг алкохол продължи.

Днес още си спомня насладата

от нейните тъмни очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В тази приказка си има и ловец, който срещайки преди това момичето и подава цветето си и си заминава, защото знае, че момичетата не харесват ловците.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...