* * *
746
0
1
Тя имаше шапка червена
и малко, наивно носле.
Бе тръгнала с питка и бренди
при своето болно бабе.
Забрави за думите майчини,
навлезе в дълбока гора,
цветя си береше, мечтаеше...
Докато не срещна вълка.
... Изяде я... Заедно с шапката.
От брендито бавно отпи.
Но после си спомни насладата
от нейните тъмни очи.
И тръгна си, скри се нанякъде.
Със друг алкохол продължи.
Днес още си спомня насладата
от нейните тъмни очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Калъчева Все права защищены
