25 ago 2007, 10:59

Бебешко-европейско

  Poesía
637 0 3
Мъничкото бебче, шишкаво, но смело,
пътя към Европа пълзешком поело.
Прекосило хола, стигнало антрето,
ала бдящий деди хвана в миг детето.
Деди-консерватор сложи го в леглото,
бебчо ревна силно понеже и защото
напредъкът не трае пръти в колелата,
а знаем, че носител на прогреса са децата.

Дядовци и баби, силно остарели,
скрили младостта си зад косите бели,
ако вярвахте в децата си не 100, а само 2% -
да сме стигнали отдавна вече континента!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...