24 jul 2020, 14:33

Бедността 

  Poesía » Civil
561 2 0

За теб, онеправдани човече,

аз тъгувам и милея.

Кой в таз мизерия те повлече,

защо сърцераздирателно думаш:"Аз тлея!"?

 

"На жълтия метал съм роб,

за да може да оцелея поне.

Тъй, уви, ще е до гроб,

такава ми е ориста, о, не!"

 

Светът несправедливо е устроен,

бедният двата края свързва едва.

Вместо да е щастлив и спокоен,

малодушно се е примирил с тази съдба!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??