24.07.2020 г., 14:33 ч.

Бедността 

  Поезия » Гражданска
486 2 0

За теб, онеправдани човече,

аз тъгувам и милея.

Кой в таз мизерия те повлече,

защо сърцераздирателно думаш:"Аз тлея!"?

 

"На жълтия метал съм роб,

за да може да оцелея поне.

Тъй, уви, ще е до гроб,

такава ми е ориста, о, не!"

 

Светът несправедливо е устроен,

бедният двата края свързва едва.

Вместо да е щастлив и спокоен,

малодушно се е примирил с тази съдба!

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??