22 dic 2016, 14:45

Бели мисли за из път

  Poesía
594 2 8


Вълчи стъпки. Стръвна пустош. Диша хрипкаво снегът
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.

 

Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.

 

Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари.
Виж картината красива! – Необятност от гори.

 

Връх до връх, като другари. Океан от свобода.
Брат за брата е коварен между хората в света.

 

Вълците са чисто племе. Стръвен всъщност е страхът.
Спри, човеко, да си вземеш бели мисли за из път.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...