22 dic 2016, 14:45

Бели мисли за из път 

  Poesía
404 2 9


Вълчи стъпки. Стръвна пустош. Диша хрипкаво снегът
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.

 

Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.

 

Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари.
Виж картината красива! – Необятност от гори.

 

Връх до връх, като другари. Океан от свобода.
Брат за брата е коварен между хората в света.

 

Вълците са чисто племе. Стръвен всъщност е страхът.
Спри, човеко, да си вземеш бели мисли за из път.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??