В главата ми летят
ята от бели птици.
Със крясък ме зоват
и после закопчават ме
с червени белезници.
Очите ми кървят
жестоко изкълвани -
не виждам своя път,
усещам само клюнове
в любовните си рани.
Перата - женска гръд,
крилата с нокти в мене
се вкопчват; нежна плът -
усещам, че съм в нея,
с парфюм е напоена.
© Петър Генов Todos los derechos reservados