Белият Триумф

1. Белият Триумф

Белите крила на ангел

се разпростряха върху мен,

бели херувими

ме целунаха благословено

белите крила на утрото,

което се роди във тази нощ,

белите крила на нови времена,

които вдигнаха надеждите,

посърнали от задуха

на самонастанили се крушения.

Белите мосто̀ве,

извисили се над уморените

смълчани брегове,

подадоха ръце

на разделения враждуваш свят,

изправиха телата

покрити със кървящи рани,

поведоха разбитите премазани редици

насред безмилостни закани,

разпадаха се вечни белезници,

дойдоха със топовните гърмежи,

димът на бунта

на посечени стремежи,

истинските генерали

на родени вдъхновени армии.

Белите мосто̀ве

израснаха със цялата си сила,

обхванаха във своята

непобедима струя

това, което бе останалото старо,

пометоха ръждиви железа,

въжетата, гъгнивите лъжи на цялата кама̀ра

и във безсмъртната прегръдка

на вярата и любовта,

освободените видяха как се появява

пътят, който беше

цяла вечност невидян,

огрян единствено от

мечът – светлина

на възкачилата се истина!

26.04.2014 г.

гр. София