Mar 13, 2018, 4:39 PM

Белият Триумф

  Poetry » Other
779 0 0
  1. Белият Триумф

Белите крила на ангел

се разпростряха върху мен,

бели херувими

ме целунаха благословено

белите крила на утрото,

което се роди във тази нощ,

белите крила на нови времена,

които вдигнаха надеждите,

посърнали от задуха

на самонастанили се крушения.

 

Белите мосто̀ве,

извисили се над уморените

смълчани брегове,

подадоха ръце

на разделения враждуваш свят,

изправиха телата

покрити със кървящи рани,

поведоха разбитите премазани редици

насред безмилостни закани,

разпадаха се вечни белезници,

дойдоха със топовните гърмежи,

димът на бунта

на посечени стремежи,

истинските генерали

на родени вдъхновени армии.

 

Белите мосто̀ве

израснаха със цялата си сила,

обхванаха във своята

непобедима струя

това, което бе останалото старо,

пометоха ръждиви железа,

въжетата, гъгнивите лъжи на цялата кама̀ра

и във безсмъртната прегръдка

на вярата и любовта,

освободените видяха как се появява

пътят, който беше

цяла вечност невидян,

огрян единствено от

мечът – светлина

на възкачилата се истина!

 

26.04.2014 г.

гр. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...