26 mar 2019, 9:14  

Белият вятър 

  Poesía » Del paisaje
629 1 2

                    

Белият вятър се спря
точно до моята стряха.
Белият вятър повя,
пойните птички запяха.

 

Белият вятър застла -
пъстра покривка на двора.
“Боже, каква красота!”-
викват учудени хора.

 

Белият вятър за нас -
пролет с надежда ни носи.
Нови мечти в този час,
буди в глави белокоси.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, точно то ми звучеше в главата. Благодаря, Мая.
  • като мелодика напомня на Николай Лилиев:
    "Тихият пролетен дъжд
    звънна над моята стряха,
    с тихия пролетен дъжд
    колко надежди изгряха! "
Propuestas
: ??:??