28 jun 2011, 21:07

Белязан

  Poesía
1K 0 1

 

 

Белязан

 

Защо боядиса крилата на гларуса?

Криеш престъпната, мръсна ръка.

Птицата трудно летеше саката,

пластът боя като в гипс я скова.

 

Червеният гларус, водачът на ятото,

чужд бе за другите, беше врагът.

Задружно нападаха с клюнове здрави,

живата плът изкълваха до смърт.

 

На мокрия пясък, оставен умиращ,

също изхвърлена дрипа лежа.

После не дишаше. Само очите му

гледаха горе... Там... в синева.

 

Защо боядиса крилата на гларуса?

Търкаш петната по мръсна ръка.

Трепериш. Очите те следват. Отвсякъде.

Дебне те гларус червен... от кръвта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...