Белязан
Белязан
Защо боядиса крилата на гларуса?
Криеш престъпната, мръсна ръка.
Птицата трудно летеше саката,
пластът боя като в гипс я скова.
Червеният гларус, водачът на ятото,
чужд бе за другите, беше врагът.
Задружно нападаха с клюнове здрави,
живата плът изкълваха до смърт.
На мокрия пясък, оставен умиращ,
също изхвърлена дрипа лежа.
После не дишаше. Само очите му
гледаха горе... Там... в синева.
Защо боядиса крилата на гларуса?
Търкаш петната по мръсна ръка.
Трепериш. Очите те следват. Отвсякъде.
Дебне те гларус червен... от кръвта.
© Ани Виделова All rights reserved.
