Без анестезия

За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.

Хвалѝ се с мойта бяла лековерност,
въртѝ ме в огън разжарен с ръжèн.
Усмихвай се широко и лежерно,
приветствай ме безлик и наранен.

На гръб обърнат закачи мишена,
забивай точно острите стрели,
веднъж не се усети задушена,
от моята ръка да те боли.

Оставих те да бръкнеш надълбоко,
сгреших и плащам скъпо досега.
Целѝ се, не обстрелвай напосоки,
и нетърпимото ще понеса.