svetlitschka
561 el resultado
Прошепвай ми трогателни слова,
моли се да те назова по име,
''обичам те'' от вчера само дим е,
умислен залюлява те вестта.
Променяй устремен тоналността, ...
  98 
Степенувай добрата енергия в тази година,
от кахъри недей да оставяш и сетния помен.
Отърси се напълно от външния натиск огромен,
музика и молитва слуха ти да галят по име.
Събери обичта си от дребни отломки до цяла, ...
  115 
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
  201  11 
Такава съм. Не спирам да греша.
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна. ...
  138  10 
Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън, ...
  110  10 
Сто ризи си изплетох от коприва,
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади, ...
  130 
Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...
  183  11 
Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...
  170 
Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
  189 
Димитър не е име, а е скиптър
в ръката на владетел светлолик.
Корона за глава премъдра, шифър
към свят, отбранен с чест и труд велик.
Димитър не е име, а е титла, ...
  158 
Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...
  129 
Пред рояла се спря есента
и макар че на лято се вричаме,
приласка в две ръце песента,
просто следващ сезон за обичане. *
Мрака в златноръждиво проби ...
  196 
Кой ще бъде добрият, щом ти
ще ме губиш и после намираш...
Разглобена, понесла щети,
любовта непризната примира.
Есента е подветрен сезон, ...
  126 
Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...
  173 
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пари до болка и с времето се окопава. ...
  190 
Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
  196 
Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
  289 
  303 
Докривя ми, мачкат ни ехидно
неопровержимите права,
бият ни с нахалство по-завидно
от средновековната хава.
Стойте у дома, в буквален превод. ...
  343  28 
Един добре възпитан мъж
си поигра със двама сина,
доказали му неведнъж
любов, година след година.
На хълма чакаха сами, ...
  278 
За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
  216 
Спорим за всеки сантиметър
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти само свиваш с досада рамо ...
  214 
Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
  227 
Не те обичах просто на шега,
но ти със мен добре се пошегува.
Като торнадо пролетно вилня
в живота ми и шеметно танцува.
Познаваш ме, не мога да те спра – ...
  356  14 
Приемам. Всяка тръпка е с финал.
Завършек безпощадно прозаичен.
Подготвен, неподготвен, си узнал –
животът е забавен, но логичен.
Затваряш и последните врати, ...
  495  20 
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти, ...
  242 
Понякога забравям да летя
и като охлюв нося кръгла къща.
Поема ли на някъде, трептя
в съзвучие със струна въздесъща.
Довчера се опирах на калта, ...
  482 
Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
  352  19 
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
  285 
Вселената затвори с три врати,
Размеси си боите с еуфория,
Естествено маркира територия,
Мейлна си ден, айляка прекрати,
Ефектът ще надмине пет звезди . ...
  643 
Записвам те в червения тефтер.
Ще препрочитам само твойто сбогом.
Обичам изречеш ли, си ми чер.
По-черен от усмивка мимоходом.
От истините в твоите шеги ...
  261 
Бяхме ли в тази лъжа или слизахме бавно
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...
  248 
Колко лесно било да заспя без да пиша.
Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?
Не сънувам треви с топли макови скути,
непробудно мълчи мисълта на минути.
Беше смела нощта и мечтаеше диво ...
  279 
Детронирах доброто ти име –
отстранѝ, изтръгнѝ, забравѝ ме.
Девалвира страстта в борса скромна,
без вода връщам пукната стомна.
Прескочѝ мойта сянка тревожна, ...
  447 
Кого да лъжем, тръгна любовта
от нас да се спаси в небитието.
Сбогува се през облаче тъга,
посърна като гранче неприето.
Понечих да я хвана на дланта, ...
  299 
Най-добрата рецепта за дъжд
е и ти във синхрон да поплачеш.
Спомен в стих мимолетен задръж
и пусни лудостта по задачи.
Забрави накъде си вървял, ...
  594  10 
Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...
  341 
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
  690  18 
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
  573 
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
  635 
Propuestas
: ??:??