svetlitschka
527 el resultado
Кого да лъжем, тръгна любовта
от нас да се спаси в небитието.
Сбогува се през облаче тъга,
посърна като гранче неприето.
Понечих да я хвана на дланта, ...
  124 
Най-добрата рецепта за дъжд
е и ти във синхрон да поплачеш.
Спомен в стих мимолетен задръж
и пусни лудостта по задачи.
Забрави накъде си вървял, ...
  113  10 
Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...
  100 
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
  160  18 
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
  118 
Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
  161 
Решил, че има друга като теб,
преследвах я из не един вертеп,
претърсвах страстно дамския чертог,
попивах жадно тръпния урок.
Че се повтаряш, аз се усъмних, ...
  236  14 
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
  184  12 
Отказа да избираш със ума,
побърза да погалиш със сърцето.
Покани тъмнината у дома,
и делникът ти даде на заето.
За бавно приближаващия крах ...
  117 
Погледнах през прозореца на времето
в опразнени, притихнали дворове.
Приспано под юрганче бяло, семето
не чака пролет, за да го изрови.
Затисната е старата илюзия ...
  135 
  217 
Наведи се. Стърчиш от матрицата.
Свободата е моден пиниз.
Запълни своя обсег от скицата.
По стандарт си расти и девиз.
Извини се за инакомислие. ...
  148 
Запознай се - някой те обича.
Лековерно, топло като куче.
Без преструвки. Сякаш си различен.
И топи ината ти неслучен.
Не задава купища въпроси. ...
  183  11 
Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...
  148  14 
Тясно е отново у дома,
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора ...
  243 
В друг живот ще си бъдем опора,
този нека сладни и люти.
Уповавай на точните хора
сред цафари и звънки лютнѝ.
Запечатай дюкяна с преструвки, ...
  124 
Красива си, защото оцеля.
Блажена е усмивката ти грешна.
Откакто се завърна, онемя
и любовта ти блика с дата днешна.
Проблясна като падаща звезда. ...
  132 
Няма полза да се суетя,
следвайки щъпукащото време.
И в мечтите мога да летя,
даже и съня ми да отнеме.
Вярата не е на килограм. ...
  150 
Вятърът тъй ме довя –
муза по панталони.
Строфата си не допях,
завъртя ме циклонът.
Скромен налучках късмет– ...
  133 
Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
  129 
Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
  173  14 
Не се надбягвай – път не ти остана,
не се преструвай, че не ти се плаче.
Не се надявай на последна рана,
трънакът всички проходи затлачи.
Не си загубил – смисълът се свърши. ...
  199  11 
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  164 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  339 
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
  231  13 
Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...
  292  10 
Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...
  219 
Зная да плача,
но ставам да бия тревога.
Няма удача
из пруста на къща убога.
Сурне потопът ...
  231 
Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
  410 
Пълнолуние бди над града.
Портокалова, свети луната.
Разточително ярка бразда
се простира нашир по водата.
Преповтарям магичен куплет, ...
  319  16 
Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната ...
  265 
Преди си бе преди. Сега е груба
оплетката на лудите неврони.
Удавена в сълзи ми се любува,
прелива в задоволство болен клонинг.
Харесва ме до смърт. Буквална. Бърза. ...
  326 
Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...
  218 
И по-добре сме бѝли, няма спор,
когато, пряко сили, в общ отбор
загърбили лъжата, бихме с три
на нула и враждата се стопи.
И по-далеч ще зърнем от носа, ...
  212 
Снаряд свободен в нета скита,
глава наперил, с хъс снове.
Мерак безмерен и възхита
възбужда в дамски умове.
Снаряд - боец плацдарма клати, ...
  263 
Рапорт подаден и рапорт приет!
Дигнал пушкалце пред гранатомет.
Нека се пробва, не пръска талант,
ние ще кажем тук кой е гигант.
Туй е законът, без лаф мохабет ...
  221 
Задобрявам. Озъртам се гузно–
никой стъпките не отброява.
Изтрезняла, луната оцъкля
изражение сребърнобяло.
Неразумно ще бъде да тичам. ...
  304 
Не ме позна. Не ме избра.
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...
  283  15 
Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
  235 
По принцип съм тук,
а нощта се изнизва на пръсти.
Нестихващ капчук
отброява секунди чевръсти.
По принцип не спя, ...
  234 
Propuestas
: ??:??