Без багаж
584
0
0
На Петър Иванов Кунчев - Левски
Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака!
А той тръгна от Шипка надолу,
да среща г-жа Свободата -
полуглух, малко кьорав,
и не на двата си крака.
Ей я на!... И тя го целуна!
Но не беше изобщо каквато
я чакаше... Някакъв урод
му каза - Аз съм, момче, Свободата!
...Един просяк - окаян, без нищо,
пое към небесната гара.
- Чакай! Багаж нямаш ли, чичо?
- Имах...На Шипка остана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кольо Колев Todos los derechos reservados
