Без Бог

14 may 2014, 21:34

Poesía » Filosófica

548 0 1

Клепачите му лепкави светлината разтвори.
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна
не ще напусне очите му нивга.
Като малко детенце -
очи навлажнени,
носът сополив,
коленцата ожулени,
дето пита за татко и мама -
човекът, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без Бог

Искате да прочетете повече?

Propuestas