Без чувство за вина

Poesía » De amor

840 0 2

Хей, ти! Откъде се познаваме?
Струваш ми се познат нещо май...

И всъщност, защо се разминаваме?

Стари приятели сме, познай!
Да, вярно! Ти беше момчето,

в което се влюбваха всички наред!
Ти беше онова момче, което

ги имаше само за бройка над пет.

Да, сетих се... и мен си ме имал!
Само че аз те обичах.

Единствена аз от всички останали

на теб денонощно се вричах.

С теб чувствах се малка принцеса,

мислех, че имам света...

Но ти, както всички, и мене остави,

а днес си без всякакво чувство за вина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MuMCu7o (Мартина Ватева)

Благодаря , ще се поправя обещавам ! :P
П.С. Това стихотворение, както и другите , които съм публикувала, са написани преди 3-4 години, затова не са най-добрите ..но пък ми навяват много спомени и емоции , които съм изпитвала тогава..

2011-11-29T17:08:32+02:00
fervor (fervor)

Постарай се следващия път да вложиш повече творчество,мисъл и най вече чувства и ще ти се получи доста по добре.Поздрав за старанието!

2011-11-25T19:02:15+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0