24 nov 2011, 20:52

Без чувство за вина 

  Poesía » De amor
672 0 2

Хей, ти! Откъде се познаваме?
Струваш ми се познат нещо май...

И всъщност, защо се разминаваме?

Стари приятели сме, познай!
Да, вярно! Ти беше момчето,

в което се влюбваха всички наред!
Ти беше онова момче, което

ги имаше само за бройка над пет.

Да, сетих се... и мен си ме имал!
Само че аз те обичах.

Единствена аз от всички останали

на теб денонощно се вричах.

С теб чувствах се малка принцеса,

мислех, че имам света...

Но ти, както всички, и мене остави,

а днес си без всякакво чувство за вина...

© Мартина Ватева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря , ще се поправя обещавам ! :P
    П.С. Това стихотворение, както и другите , които съм публикувала, са написани преди 3-4 години, затова не са най-добрите ..но пък ми навяват много спомени и емоции , които съм изпитвала тогава..
  • Постарай се следващия път да вложиш повече творчество,мисъл и най вече чувства и ще ти се получи доста по добре.Поздрав за старанието!
Propuestas
: ??:??