24 нояб. 2011 г., 20:52
Без чувство за вина
667
0
2
Хей, ти! Откъде се познаваме?
Струваш ми се познат нещо май...
И всъщност, защо се разминаваме?
Стари приятели сме, познай!
Да, вярно! Ти беше момчето,
в което се влюбваха всички наред!
Ти беше онова момче, което
ги имаше само за бройка над пет.
Да, сетих се... и мен си ме имал!
Само че аз те обичах.
Единствена аз от всички останали
на теб денонощно се вричах.
С теб чувствах се малка принцеса,
мислех, че имам света...
Но ти, както всички, и мене остави,
а днес си без всякакво чувство за вина...
© Мартина Ватева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Постарай се следващия път да вложиш повече творчество,мисъл и най вече чувства и ще ти се получи доста по добре.Поздрав за старанието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
П.С. Това стихотворение, както и другите , които съм публикувала, са написани преди 3-4 години, затова не са най-добрите ..но пък ми навяват много спомени и емоции , които съм изпитвала тогава..