24 нояб. 2011 г., 20:52

Без чувство за вина

844 0 2

Хей, ти! Откъде се познаваме?
Струваш ми се познат нещо май...

И всъщност, защо се разминаваме?

Стари приятели сме, познай!
Да, вярно! Ти беше момчето,

в което се влюбваха всички наред!
Ти беше онова момче, което

ги имаше само за бройка над пет.

Да, сетих се... и мен си ме имал!
Само че аз те обичах.

Единствена аз от всички останали

на теб денонощно се вричах.

С теб чувствах се малка принцеса,

мислех, че имам света...

Но ти, както всички, и мене остави,

а днес си без всякакво чувство за вина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Ватева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря , ще се поправя обещавам ! :P
    П.С. Това стихотворение, както и другите , които съм публикувала, са написани преди 3-4 години, затова не са най-добрите ..но пък ми навяват много спомени и емоции , които съм изпитвала тогава..
  • Постарай се следващия път да вложиш повече творчество,мисъл и най вече чувства и ще ти се получи доста по добре.Поздрав за старанието!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...