22 may 2014, 17:23

Без да виждам 

  Poesía » Filosófica
604 0 1

Денят издишва светлината

луната отразява тъмнината

и някъде по склоновете на планината

гарвани чертаят с грак мъглата.

 

Някога опитвал ли си вкуса на плодове под лунна светлина?

Или преследваш вкуса на страстите си под лъча на суетата.

Дали когато стигнеш там, за където си се запътил

не би осъзнал, че вятърът помита всичко и луната

проговаря на небесата колко суетна е на човек борбата.

 

Гледах звездите дълго време без да виждам.

Срещнах хора, изпълнени с лъча на суетата, но без да виждам.

Изгладнели вълци гонеха своите жертви под лунна светлина,

влюбени девойки разказваха мимолетните си спомени

за отминали любови, но без да виждат.

 

Ще дойде ли моментът, когато дете, устремено в своя бяг към суетата

ще извика към небесата - '' Благодаря за светлината!''

 

© Атанас Пешев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??