22 may 2014, 17:23

Без да виждам

830 0 1

Денят издишва светлината

луната отразява тъмнината

и някъде по склоновете на планината

гарвани чертаят с грак мъглата.

 

Някога опитвал ли си вкуса на плодове под лунна светлина?

Или преследваш вкуса на страстите си под лъча на суетата.

Дали когато стигнеш там, за където си се запътил

не би осъзнал, че вятърът помита всичко и луната

проговаря на небесата колко суетна е на човек борбата.

 

Гледах звездите дълго време без да виждам.

Срещнах хора, изпълнени с лъча на суетата, но без да виждам.

Изгладнели вълци гонеха своите жертви под лунна светлина,

влюбени девойки разказваха мимолетните си спомени

за отминали любови, но без да виждат.

 

Ще дойде ли моментът, когато дете, устремено в своя бяг към суетата

ще извика към небесата - '' Благодаря за светлината!''

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Пешев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...