May 22, 2014, 5:23 PM

Без да виждам 

  Poetry » Phylosophy
602 0 1

Денят издишва светлината

луната отразява тъмнината

и някъде по склоновете на планината

гарвани чертаят с грак мъглата.

 

Някога опитвал ли си вкуса на плодове под лунна светлина?

Или преследваш вкуса на страстите си под лъча на суетата.

Дали когато стигнеш там, за където си се запътил

не би осъзнал, че вятърът помита всичко и луната

проговаря на небесата колко суетна е на човек борбата.

 

Гледах звездите дълго време без да виждам.

Срещнах хора, изпълнени с лъча на суетата, но без да виждам.

Изгладнели вълци гонеха своите жертви под лунна светлина,

влюбени девойки разказваха мимолетните си спомени

за отминали любови, но без да виждат.

 

Ще дойде ли моментът, когато дете, устремено в своя бяг към суетата

ще извика към небесата - '' Благодаря за светлината!''

 

© Атанас Пешев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??