Времето ни даде огън. Но обречен.
Да изгасне.
И във него да изтлеем.
Върху Стара пепел.
Прясна.
Поколение в предела.
Между вятъра и Бога.
С белези по свойто чЕло
от екстаз и... изнемога.
Кръговратът тук се спука,
за да пусне миг безумство
в периферията глуха
на вековната си гузност.
Само миг. За еднодневка.
Поколение. Без име.
Без кумири. И без клетви.
И без дири.
И БЕЗ ДИРИ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
