Времето ни даде огън. Но обречен.
Да изгасне.
И във него да изтлеем.
Върху Стара пепел.
Прясна.
Поколение в предела.
Между вятъра и Бога.
С белези по свойто чЕло
от екстаз и... изнемога.
Кръговратът тук се спука,
за да пусне миг безумство
в периферията глуха
на вековната си гузност.
Само миг. За еднодневка.
Поколение. Без име.
Без кумири. И без клетви.
И без дири.
И БЕЗ ДИРИ.
© Катя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
