7 ago 2007, 21:50

Без достойнство 

  Poesía
781 1 7
Достойнство грам не ми остана
да моля те, да прося любовта
и капчица жал в тебе няма,
не се смили над мен, над моята тъга.
Достойнство грам не ми остана,
пред тебе унижена аз пълзя,
протягам длан да ми помогнеш,
да ми дадеш прашинка топлина.
Достойнство грам не ми остана,
седя и плача,
без достойнство и сама,
какво съм аз,
една унищожена душа...

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В никакъв случай! Прекрасна си ми ти , обичаме те, виждаш ли.Много.
  • Ейй я се усмихни!
    И само напред мила!!!
  • Поздрав и от мен, Валя!
    Гордо и смело напред!
  • познато до болка,но не си заслужава!стани и вдигни глава! Поздрав!
  • Щом е описано в стих, значи лирическата е наясно със себе си!
    Остава само да се вземе в ръце, да се изправи и да продължи напред!
    Поздрави, Вале!
  • Това не е пътят. Изправи се и не се унижавай.
    Поздрави, Валя!!!
  • Тази любов ще те направи силна и достойна пред себе си!
    Само трябва да я изболиш!
    Силен,истински стих!
    Поздрав Валя!
Propuestas
: ??:??