7 ago 2007, 21:50

Без достойнство

  Poesía
1.2K 1 7
Достойнство грам не ми остана
да моля те, да прося любовта
и капчица жал в тебе няма,
не се смили над мен, над моята тъга.
Достойнство грам не ми остана,
пред тебе унижена аз пълзя,
протягам длан да ми помогнеш,
да ми дадеш прашинка топлина.
Достойнство грам не ми остана,
седя и плача,
без достойнство и сама,
какво съм аз,
една унищожена душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В никакъв случай! Прекрасна си ми ти , обичаме те, виждаш ли.Много.
  • Ейй я се усмихни!
    И само напред мила!!!
  • Поздрав и от мен, Валя!
    Гордо и смело напред!
  • познато до болка,но не си заслужава!стани и вдигни глава! Поздрав!
  • Щом е описано в стих, значи лирическата е наясно със себе си!
    Остава само да се вземе в ръце, да се изправи и да продължи напред!
    Поздрави, Вале!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...