7.08.2007 г., 21:50 ч.

Без достойнство 

  Поезия
859 1 7
Достойнство грам не ми остана
да моля те, да прося любовта
и капчица жал в тебе няма,
не се смили над мен, над моята тъга.
Достойнство грам не ми остана,
пред тебе унижена аз пълзя,
протягам длан да ми помогнеш,
да ми дадеш прашинка топлина.
Достойнство грам не ми остана,
седя и плача,
без достойнство и сама,
какво съм аз,
една унищожена душа...

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В никакъв случай! Прекрасна си ми ти , обичаме те, виждаш ли.Много.
  • Ейй я се усмихни!
    И само напред мила!!!
  • Поздрав и от мен, Валя!
    Гордо и смело напред!
  • познато до болка,но не си заслужава!стани и вдигни глава! Поздрав!
  • Щом е описано в стих, значи лирическата е наясно със себе си!
    Остава само да се вземе в ръце, да се изправи и да продължи напред!
    Поздрави, Вале!
  • Това не е пътят. Изправи се и не се унижавай.
    Поздрави, Валя!!!
  • Тази любов ще те направи силна и достойна пред себе си!
    Само трябва да я изболиш!
    Силен,истински стих!
    Поздрав Валя!
Предложения
: ??:??