Без думи

И ето, пак без думи… сърцето ще се пръсне.

Ще пиша аз по листа бял, докато ми втръсне!

Изпаднал пак във дупка, започвам да нареждам,

удряш ме под кръста, но аз не се навеждам.

Остaви ме. Отиде си. Дано си ти щастлива?

Картината без теб, не знам, но струва ми се сива.

И аз съм като другите! Образ от пейзажа!

Душата не изпитва вече радост, сега ще ти покажа.

Със тебе дните ми не бяха обременени,

‘щото друго е, когато са със някой споделени.

Не мога аз дa тe държа, като птиче в клетка!

Не! Аз не плача, но ще те помоля за салфетка.

Учили са ме хиляди пъти, че сълзите са за слаби хора,

но никой не ми показа аз кога да спра, изпитвайки умора.

Започвам отначало! Отдавам се до самозабрава.

А после пак, впоследствие, някой всичко разрушава.

Жестока си, ти знаеш ли? Явно ти допада?

Ето! Ти получи вече своята награда.

Сега съм вече сам. А може би и ти самичка?

Не знам дали все още между нас има вратичка.

Навярно не? Защото ти я тръшна с трясък!

Дано да видя някога в очите ти аз онзи блясък.

Дали обичала си ме, или пък не? Това е загадка.

Но аз “програмиран” съм да мисля по един и същи начин – като платка.

Показах ти със мене как стоят нещата,

но явно свърши времето ми – out съм от играта.

А пробвал съм аз колко пъти тебе да забравя.

Набита си в съзнанието ми. Как да го направя?

За съжаление съм, знам. Жалък съм като пиша.

Душата не живее, животът ми не диша!

Сълзите нямат сили да падат от очите.

Уж кротък съм на вид, а сърцето бушува ми в гърдите.

Докато не срещнах теб, чувствата си криех.

Със добротата черпех другите, а аз от злобата им пиех.

Човекът явно е създаден от Господ, за да страда?

Тогава той осъзнава сладостта от своята награда.

И аз за тебе страдам! За мен си вече спомен.

Броят на “дупките” у мен е вече може би огромен?!

Те пълнят се със времето, много или малко.

Дано да няма други като мен, ‘щото т’ва е жалко!

Но стига аз съм пишел, да не хваща скука.

Мехура на болката все някога ще се спука.

Навярно много сме хората, останали самички?

И ходим все по чуждо, като кукувички.

Пожелавам си да срещна вече своята половинка

и в душата ми да “натисне” тя най-нежната пластинка.

За нея ще живея аз, за нея аз ще бъда!

Дано дотогава вече съм “излежал своята присъда” …