17 feb 2009, 3:26

Без душа...

  Poesía » Otra
763 0 0
Без душа...
Убит от егоизъм - странни чувства, 
а тези каменни сърца поглъщат
тъй лакомо и без насита.
Безмилостно, те нови страници отгръщат,
а старите откъсват без да питат
и вече те назад не се обръщат.

Прекършена ранимата душа се скита,
останала  ранена, с увяхнали цветя  
и някак отегчена от света отлита,
а бялото напомня вече сивота.
И болката в сърцето е пропита.
Ще дойде ли отново пролетта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...