17.02.2009 г., 3:26 ч.
Без душа...
451
0
0
Без душа...
Убит от егоизъм - странни чувства,
а тези каменни сърца поглъщат
тъй лакомо и без насита.
Безмилостно, те нови страници отгръщат,
а старите откъсват без да питат
и вече те назад не се обръщат.
Прекършена ранимата душа се скита,
останала ранена, с увяхнали цветя
и някак отегчена от света отлита,
а бялото напомня вече сивота.
И болката в сърцето е пропита.
Ще дойде ли отново пролетта?
Убит от егоизъм - странни чувства,
а тези каменни сърца поглъщат
тъй лакомо и без насита.
Безмилостно, те нови страници отгръщат,
а старите откъсват без да питат
и вече те назад не се обръщат.
Прекършена ранимата душа се скита,
останала ранена, с увяхнали цветя
и някак отегчена от света отлита,
а бялото напомня вече сивота.
И болката в сърцето е пропита.
Ще дойде ли отново пролетта?
© Милен Кръстев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
