Безсъние и после огън,
безброй очи затварят светлината,
И нито спомен, нито дума,
ни радост, само суета.
Затворници сме на мечтите,
на миналото и на наратива.
Внушиха ни как се живее,
научиха ни как се подръжава.
И нито ден, нито минута,
оставиха ни избор да направим,
пътека, път или безпътица?
Да тръгваме ли, или да останем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse