Безсъние и после огън,
безброй очи затварят светлината,
И нито спомен, нито дума,
ни радост, само суета.
Затворници сме на мечтите,
на миналото и на наратива.
Внушиха ни как се живее,
научиха ни как се подръжава.
И нито ден, нито минута,
оставиха ни избор да направим,
пътека, път или безпътица?
Да тръгваме ли, или да останем...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up