Търсиш "защо" и "как".
Губиш от свойта вечност.
Неусетно превръщаш в прах
искрите си.
Далечно цвете на морски бряг,
хвърлено върху пясъка;
с пръсти рови в теб вечерняк;
палва проблясъци.
Имаш своя космичен код,
искрозаложен,
да поддържаш следващ живот
до невъзможност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse