Без избор

25.01.2013 г., 7:48 ч. 2021-01-31T10:05:45+02:00

Поезия » Друга

524 0 0

Търсиш "защо" и "как".

Губиш от свойта вечност.

Неусетно превръщаш в прах

искрите си.

Далечно цвете на морски бряг,

хвърлено върху пясъка;

с пръсти рови в теб вечерняк;

палва проблясъци.

Имаш своя космичен код,

искрозаложен,

да поддържаш следващ живот

до невъзможност.

Публикувано във:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.