Нима достатъчна е само

нощта, в която си с мен,

прегърнал нежното ми рамо

се чувстваш адски раздвоен.

Забраняваш си да ме обичаш,

страхуваш се да не сгрешиш,

но колкото и да отричаш

винаги към мен вървиш.

Всеки път ме обвиняваш,

че разбивам мъжките сърца,

но дори не осъзнаваш

колко чужда за мен е любовта.

Винаги от мен тя бяга.

Питам се къде греша?

И защо не мога да избягам

от безкрайната си самота?

А така мечтая да обичам,

да целувам, милвам и горя,

да мога обичта си да обличам

в най-нежните и чувсвени слова!

Сега единствено умея

да се боря, бягам и спасявам!

Но така дали ще оцелея,

изгубила душата си преди да я познавам?

Вече сигурно разбираш

защо съм толкова студена,

но ти върви, недей при мен да спираш,

не мисли, че ме оставяш наранена!

И без любов ще мога да живея,

но се моля да не е така,

защото само с нея ще успея

да позная щастието и радостта!!!