16 февр. 2006 г., 23:50
Нима достатъчна е само
нощта, в която си с мен,
прегърнал нежното ми рамо
се чувстваш адски раздвоен.
Забраняваш си да ме обичаш,
страхуваш се да не сгрешиш,
но колкото и да отричаш
винаги към мен вървиш.
Всеки път ме обвиняваш,
че разбивам мъжките сърца,
но дори не осъзнаваш
колко чужда за мен е любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация