29 abr 2010, 22:01

Без мен 

  Poesía » De amor
4.3 / 3
793 0 3
Когато дъждът завали на обратно,
когато реките тръгнат нагоре,
когато в краката си видиш звездите,
когато замръзнат през август чешмите…
Тогава застани пред огледало,
ще видиш лицето ми там отразено,
ръцете си стискай до синьо, до бяло
и гледай как капя по тях със сълзите.
А колко ли много може да трае,
тъгата е просто част от съдбите,
облечена скъпо и в черно, и в бяло,
целува по тъмно и бяга с петлите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Янчева Todos los derechos reservados

Propuestas