Без мен
Когато дъждът завали на обратно,
когато реките тръгнат нагоре,
когато в краката си видиш звездите,
когато замръзнат през август чешмите…
Тогава застани пред огледало,
ще видиш лицето ми там отразено,
ръцете си стискай до синьо, до бяло
и гледай как капя по тях със сълзите.
А колко ли много може да трае,
тъгата е просто част от съдбите,
облечена скъпо и в черно, и в бяло,
целува по тъмно и бяга с петлите.
Когато в сърцето ти ямата зейне,
защото до вчера там съм копала,
опитай да дишаш дълбоко, поспри се
и слушай как пея в дъха от гърдите.
Когато небето се счупи на две,
когато умът ти се пръсне на атоми,
когато си мислиш, че нямаш сърце,
когато се скриеш под птиче перце…
Тогава устата си впий във възглавница,
целувай дъха ми, докосвай косите ми,
опитай да видиш изпадали мигли
и бледо петно от смеха и сълзите ми.
А колко ли много може да трае,
нощта е просто начало на дните,
гримирана тежко, облечена леко,
говори безсрамно и бяга далеко…
© Гергана Янчева All rights reserved.
