28 ago 2009, 16:09

Без Мистър Съвършен

  Poesía
1.4K 0 36

Без Мистър Съвършен ®

 

Е, хайде, Мистър Съвършен,

кажи, с усмивка ли се будиш,

защо ме гледаш удивен,

с какво ли толкоз те учудих!

 

Какво си мислиш, че след теб

слънцето не ще  изгрее,

и  бризът ще притихне укротен,

и синевата няма да синее,

 

че няма пъстроцветната дъга

над житните поля да се прехвърли

и дюлята пред входната врата

с тежък плод да ни дари през юли!

 

Какво очакваше от мен,

да спра да дишам, да се смея!

Не! Спрях  да страдам в онзи ден!

Без теб  почувствах, че живея!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...