Без Мистър Съвършен
Без Мистър Съвършен ®
Е, хайде, Мистър Съвършен,
кажи, с усмивка ли се будиш,
защо ме гледаш удивен,
с какво ли толкоз те учудих!
Какво си мислиш, че след теб
слънцето не ще изгрее,
и бризът ще притихне укротен,
и синевата няма да синее,
че няма пъстроцветната дъга
над житните поля да се прехвърли
и дюлята пред входната врата
с тежък плод да ни дари през юли!
Какво очакваше от мен,
да спра да дишам, да се смея!
Не! Спрях да страдам в онзи ден!
Без теб почувствах, че живея!
© Мариана All rights reserved.
