20 abr 2008, 11:15

Без многоточие

  Poesía
2.8K 0 43

        

 Без многоточие                              

                              

                                 посветено

 

 

Приятел си.

Но търсиш моите зеници.

Дихание докосва

бялата ми длан.

Желания безумни 

в лунна огърлица

нанизват мислите.

Целувката е блян...

Кога ли те проклех

с любов неосъзната?

Безсрамно погледът

ме разсъблича.

Защо не премълча!

Боли от истини душата,

а всъщност

винаги си ме обичал.

Приятел си.

Но как

да продължим?

Не ме губи

със мислите порочни.

Изтрих надеждите.

Прости.

 

В приятелството

няма многоточие.

 

 

 

30.03.2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар, че си премерено стеснителна, ти си същевременно и върховно чувствена!!! Поздравления!
  • Мъдра, талантлива, етична, красива...браво, Гери!!! Може би всеки е изпадал в подобна ситуация, затова докосваш (тъй ласкаво!) толкова душИ.
    С обич!!!
  • Страхотен стих и трудна ситуация, границата между приятелството и любовта е много тънка и крехка и с нея трябва много много да се внимава! Поздравявам те за поредното ти неповторимо стихотворение, дерзай и не спирай да твориш!
  • Много е истинско. Браво.
  • Ееееееее, все не мога да те хвана навреме !
    Страхотно е! Искам да ти кажа да не съжаляваш, че си пропуснала последната ни среща, защото явно мислено си била с нас , коментирахме точно тази тема - приятелство между мъж и жена, и ние стигнахме до този извод, но ти си го направила много по-красиво !!!
    Поздравявам те и те прегръщам силно !!!!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...