20 abr 2008, 11:15

Без многоточие

  Poesía
2.8K 0 43

        

 Без многоточие                              

                              

                                 посветено

 

 

Приятел си.

Но търсиш моите зеници.

Дихание докосва

бялата ми длан.

Желания безумни 

в лунна огърлица

нанизват мислите.

Целувката е блян...

Кога ли те проклех

с любов неосъзната?

Безсрамно погледът

ме разсъблича.

Защо не премълча!

Боли от истини душата,

а всъщност

винаги си ме обичал.

Приятел си.

Но как

да продължим?

Не ме губи

със мислите порочни.

Изтрих надеждите.

Прости.

 

В приятелството

няма многоточие.

 

 

 

30.03.2008 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар, че си премерено стеснителна, ти си същевременно и върховно чувствена!!! Поздравления!
  • Мъдра, талантлива, етична, красива...браво, Гери!!! Може би всеки е изпадал в подобна ситуация, затова докосваш (тъй ласкаво!) толкова душИ.
    С обич!!!
  • Страхотен стих и трудна ситуация, границата между приятелството и любовта е много тънка и крехка и с нея трябва много много да се внимава! Поздравявам те за поредното ти неповторимо стихотворение, дерзай и не спирай да твориш!
  • Много е истинско. Браво.
  • Ееееееее, все не мога да те хвана навреме !
    Страхотно е! Искам да ти кажа да не съжаляваш, че си пропуснала последната ни среща, защото явно мислено си била с нас , коментирахме точно тази тема - приятелство между мъж и жена, и ние стигнахме до този извод, но ти си го направила много по-красиво !!!
    Поздравявам те и те прегръщам силно !!!!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...